ЗАГАДКАТА : Невидимото привличане и отблъскване
ДОПЪЛНИТЕЛНИ КЛИПОВЕ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ПЛАНИНИПРИЛИВИТЕ В ОКЕАНИТЕ СА РЕЗУЛТАТ ОТ НАТИСК
С настоящата статия си позволявам да изкажа съмнения относно общо приетите твърдения за причините, които предизвикват приливи и отливи във водните басейни на Земята.
Тези твърдения са резултат на наблюдения от древността, преминали през заключенията на авторитетни учени, наблюдатели, експериментатори и теоретици.
С риск да допусна грешки, да покажа некомпетентност, както и критики от страна на физици и астрономи по-долу ще изложа аргументите си в подкрепа на моите схващания, ясно и изчерпателно формулирани в заглавието на тази статия. /в-к „Наука и общество“бр.7/2015г/
Съгласно учебниците по физика и астрономия, приливите и отливите са резултат от положението на Луната и Слънцето спрямо Земята, като съществен принос за приливите е отреден този на Луната. Луната като единствен спътник и най-близо до Земята, когато е обърната към нея, създава притегателна сила / най-значима при новолуние и пълнолуние/, която привлича водата, която е под нея и предизвиква прилив. По същото време се получава прилив и на противоположната страна на Земята. Още, когато приливите и отливите са забелязани, започва създаване на различни хипотези от древните, а по-късно и от следващите учени с очевидно нагласени обяснения, особено след като са забелязани приливи и отливи на срещуположната страна на Земята. Всички тези обяснения, като че ли се отнасят до ТРАЙНИ ГЪРБИЦИ от твърд материал “ВЛАЧЕНИ” от притегателната сила на Луната, а не до пове-дението на милиони кубически метри вода, която се разлива и винаги следва едно постоянно НУЛЕВО НИВО. Хората знаят твърде малко за гравитацията. Правят се абсурдни про-тивоположни заключения. Затова ще разгледаме три случая на силови взаимодействия във физиката, при които се наблюдават чисти механични резултати – привличане или отблъскване. В магнитостатиката едноименните полюси се отблъскват, а разноименните се привличат. Същият ефект се наблюдава и при електростатиката между положителните и отрицателните заряди. При гравитацията ние знаем само за сили на привличане. Тук обаче, двата закона за силово взаимодействие – на Нютон за гравитацията и на Кулон за електростатичните товари са поразително сходни, което спонтанно води до нов въпрос: Дали гравитацията има само един полюс и е монопол? Но едноименните полюси в магнитостатиката и електростатиката се отблъскват?!
Наистина Земята, Луната, вероятно и всички небесни обекти привличат към себе си по-малки тела, но какви сили действат между самите тях? Ако отново се обърнем към магнетизма, то северният и южният полюс /N-S/ ЕДНАКВО привличат парчета желязо, но между два магнита нещата стоят съвсем РАЗЛИЧНО – едноименните полюси при тях се отблъскват. Това дали не се отнася и за небесните тела? Всички можем да помислим върху това?!
От всичко, което знаем като наблюдения е, че ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛУНАТА СЪВПАДА С ПРИЛИВИТЕ.
Но как и ДАЛИ нейното присъствие предизвиква приливите?
Съгласно заглавието “Приливите в океаните са резултат от натиск”, чието количество изтласкана вода зависи от мястото на изтласкване, положението на Луната и Слънцето, както и на редица други фактори. Част от изтласканата вода в дълбочина, поради водната проходимост на световния океан, както и други причини – като подводен релеф, въздушни течения, центробежни сили и др./ създава прилив и на срещуположната страна на Земята.
ТОВА, КОЕТО ХОРАТА ЗАБЕЛЯЗВАТ КАТО ПРИЛИВ ОКОЛО БРЕГОВЕТЕ НА ОКЕАНИТЕ ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА “ИЗТЛАСКАНА”,А НЕ ПРИВЛЕЧЕНА ВОДА
Още Ойлер разбира, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на преливната сила е причина за приливите. Възниква разбира се и въпроса: Как Луната би упражнявала натиск върху водата? Тук вероятностите могат да бъдат тълкувани по два начина: или Луната действа директно притискащо със своята гравитация върху водата или нейното присъствие увеличава гравитацията на Земята, която сама, по-силно “ПРИДЪРПВА” водата към центъра си и предизвиква приливи. Вие също можете да разсъждавате върху това! Тук би могло да се използва експерименталното явление “Магнитно-кръгов ефект” – открито през 1988 год.
Ако под съд с вода се постави пръчковиден постоянен магнит и ако върху водата се посипят фини железни стърготини плаващи върху водата, стърготините ще се подредят в концентрични окръжности /пръстени/. Ако отгоре, към пръстените насочим втори по-слаб магнит със същия полюс,то пръстените ще се отворят, като увеличат диаметъра си.Ако насочим ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ полюс /т.е. ДВАТА ПОЛЮСА ВЗАИМНО СЕ ПРИВЛИЧАТ/ на същия магнит и започнем да го приближаваме към пръстените, то същите започват да се свиват като намаляват диаметъра си. Локалните полета на отделните частици се “усилват”и образувайки масивни структури, потъват във водата. Това означава, че силовите линии се сгъстяват, стават успоредни, като полето става хомогенно и още по-интензивно. От това наблюдение може да се направи следния извод: СИЛОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ДВЕ ТЕЛА, КОИТО СЕ ПРИВЛИЧАТ СЕ УВЕЛИЧАВА, А ВЪРХУ ЕЛАСТИЧНАТА СРЕДА МЕЖДУ ТЯХ СЕ ПОЛУЧАВА НАТИСК, НАСОЧЕН КЪМ
ТЯЛОТО С ПО-ГОЛЯМА ПРИТЕГАТЕЛНА СИЛА.
Ако пренесем изводите от този опит и направим аналогия между две тела, които се привличат т.е. между Земята и Луната, можем да достигнем до заключението, че гравитацията, действаща върху еластична среда става по-силна по посока на ЗЕМЯТА И ТЯ ПРИВЛИЧА ПО-СИЛНО ВОДАТА КЪМ ЦЕНТЪРА СИ!
След това заключение може да се обори един невероятен парадокс: Земята привлича цялата Луна, принуждава я да обикаля около нея, и то само с лицевата си страна, а Луната на 400 000 км с многократно по-слаба гравитация успява да влияе на водните басейни на Земята и влачи милиони кубически метри вода, създавайки приливи. Кой може да потвърди, че ако две
тела се привличат с различна сила и ако между тях има еластичната среда тя ще тръгне по посока към това с по-слабата сила? В случая е без значение, дали става въпрос за вода или какъвто и да е друг материал. Нещо повече – нека не пропускаме и факта, че разстоянието в случая има особено голямо значение – то е на степен втора! Това, че приливите са резултат от
натиск може да бъде подкрепено и с достъпен примитивен опит: Ако напълним до горе съд с вода, преливане на съда може да се получи много лесно, само ако притиснем водата отгоре
с незначителни усилия. В мястото на притискане ще се получи вдлъбнатина, а изтласкване на водата ще стане около “бреговете” на съда. За да се повиши нивото на същия този съд, дори и с милиметър по друг начин ,чрез притегляне с различни технически съоръжения – вакуум помпи, магнитни или електрични полета, центробежни сили и др. е много трудна дори невъзможна техническа задача. Гореспоменатият опит ме доведе до изработване на по-сложна опитна установка /без претенции за някаква прецизност/, имитирайки сушата и водата на Земята. Установката представлява сфера около 70мм, изработена от парафин с приблизителен релеф на континентите и океаните на Земята. Кълбото е поставено в каучуков балон с вода, която да изпълва вдлъбнатините и имитира океаните. Като натиснем с ръка върху някой “океан” на срещуположната страна се получава издатина /гърбица/ от вода, така както се получават приливите на срещуположната страна на Земята, където се намира Луната. Подобно е обяснението на двата прилива, които се получават само при един натиск от страната на Луната.
Сегашните обяснения за приливите не могат да се съвместят със съвременните наблюдения. Например това, че ПРИЛИВИТЕ НАСТЪПВАТ ОЩЕ ПРЕДИ ПОЯВЯВАНЕТО НА ЛУНАТА. Още по-незадоволително е обяснението, защо МАКСИМУМЪТ НА ЕДИН ПРИЛИВ В ДАДЕН МОМЕНТ НЕ СЕ НАМИРА В ТОЧКАТА ОТ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ, КОЯТО Е НАЙ-БЛИЗКА ДО ЛУНАТА.
Това са две доказателства, че причините за приливите не може да бъде резултат от някакво Лунно привличане. Обяснението би било по-логично, ако присъствието на Луната е причина
за упражняван натиск върху водните басейни на Земята и създаване на приливна вълна.
Историята на приливите и отливите, чието обяснение е валидно и сега,също води до известно съмнение: През 1740 година Френската кралска академия на науките обявява конкурс и награда за най-добра обосновка за появяването на приливите и отливите. Тогава НАГРА-ДАТА Е ПОДЕЛЕНА между четирима известни учени – теоретици Бернули, Кавалери, Ойлер, Маклорен. Тези съмнения оставям без коментар!
Тази статия не си служи с хипотези!
Тук са налице три опита логично свързани с темата, използване на съществуващи съвременни наблюдения за положението на Луната при приливи, както и математическа връзка между законите на Нютон и Кулон. Всички тези опити, наблюдения и връзки заедно оформят различна позиция относно причината за появяване на приливи и отливи във водните басейни на Земята.
Тук както ще забележи читателя не е направен някакъв опит за някакво ново обяснение на
механизма по който става изтласкването на водата, нито са посочени някакви пряки
доказателства за това.
Доказателствата ,обче биха довели до други “подозрителни”до сега обяснения под формата
на съмнителни хипотези ,като например как така Слънцето, чиято притегателна сила е 180 пъти
по- голяма от тази на Луната не може да предизвика приливи ?
Христо Дичев
