През 2016 година бе издадена книгата „Непопулярни експерименти по физика“. Експериментите бяха свързани предимно с Магнитно-кръговия ефект, а в края на книгата и някои не характерни за книгата експерименти, като фотоси на Слънцето. Тези фотоси преди това бяха подготвени за изложение, подготвено от ФНТС, тъй като 2015 година бе обявена за ГОДИНАТА НА СВЕТЛИНАТА. Преди да изпратя експонатите, тогава, реших да направя консултация с акад. Александър Петров, с когото поддържахме връзка при ежегодни конференции по физика.

Тогава, през 2015 година му изпратих фотосите и снимки на саморъчно изработената установка за наблюдение на Слънцето, представляващо стойка, на която бяха укрепени надраскани с шкурка сменяеми прозрачни стъкла и плътно до него тъмно стъкло за електрожен – № 8. Стъклата бяха закрепени неподвижно към сенник на чийто край бе поставена пластмасова тръба с възможност за укрепване на фотоапарата (Фиг. 1).

След насочването на стъкла с хоризонтални и вертикални драскотини към Слънцето (Фиг. 2), се получиха съответно изображенията на Фиг. 2а. И на двете изображения на краищата на драскотините се получиха светлинни затворени дъгообразни линии, сходни с тези на магнитното поле.

Още по-„внушителни картини“ се получиха при заснемане на взаимни перпендикулярни драскотини.

Тук отново се наблюдаваха затворени дъгообразни линии в краищата на драскотините, за които още Нютон споменава в „Оптика“, че светлинните частици притежават някакви свойства сходни с тези проявявани с полюсите на магнита.

Значително по-различно е и следващото наблюдение, при което са заснети ВЗАИМНО ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ И КРЪГОВИ ДРАСКОТИНИ – Фиг. 6, а на Фиг. 7 се наблюдават само ДОБРЕ ОФОРМЕНИ КОНЦЕНТРИЧНИ КРЪГОВЕ, т.е. вертикалните и хоризонтални драскотини „изчезнаха“.

Един от основните въпроси, който може да се постави е свързан с видимото несъответствие между геометрията на надрасканото стъкло – Фиг. 6 и пространственото разпределение на светлината във фотографското изображение на Фиг. 7.

На Фиг. 6 преобладават две ясно изобразени семейства линейни структури, а на фотографията на Фиг. 7 обаче доминират почти криволинейни структури, разположени около централното изображение на Слънцето.

Това поражда следния научен въпрос:

За всички тези фотоси на Слънцето, заснети по едно и също време и условия, нямаме сведения да са извършвани някога. Те визуално са познати като сходни с магнетизма и могат да предложат неочаквани отговори при подробно и експертно тълкуване. Разбира се, при това тълкуване би следвало да се обърне внимание дали съществуват особености на изображението, следствие от известната теория на дифракцията и геометрията на експерименталната установка, и дали съществуват особености на изображението, които не се описват достатъчно пълно в рамките на класическите модели.

Заключение

Криволинейните структури се срещат не само при описания експеримент, но и сходството им с други природни и експериментални явления, посочени на Фиг. 8.

— край —