сп. “Физика” брой 5 1996 year.

сп. “Физика” брой 5 1996 year.


МАГНИТНО-КРЪГОВ ЕФЕКТ
Christo Dichev, Yambol
crust
Поместеният по-долу материал не е характерен за нашето списание. Описвайки историята си, авторът ни е спестил неудобството от факта, че през 1989г. редколегията отказа да отпечата описанието на “магнитно-крвговия” ефект с аргумента, че не публикуваме ръкописи, които имат претенции за научен принос във физиката. Сега смятаме, че за читателите ще бъде интересно да се запознаят както със самия експеримент, така и с отклика, който работата на автора е намерил сред физическата общност по света. За съжаление, от предложения кратък разказ не може да се получи впечатление за сериозните изследвания на чуждите автори в стремежа им да обяснят странното поведение на железния прах. Това може да стане, като се проследят цитираните от автора под номера 3 и 4 статии.

Гл. редактор


 

Добре известно е, че линиите на полето извън постоянния магнит се затварят от единия полюс към другия, което може да се илюстрира с класическата демонстрация с железен прах върху парче картон. Ако вертикално под картона се постави магнит, прахът се подрежда във формата на звезда. Открих обаче, че ако заменим картона с плитък съд (най-добре тънък бял пластмасов съд за еднократна употреба), пълен с вода и ако поръсим фини железни стърготини па повърхността, частиците, поддържани от повърхностното напрежение, стават изключително подвижни и се подреждат в концентрични кръгови дъги. Ефектът ясно е показан на фнг. 1 и може да бъде получен с електромагнит вместо с постоянен магнит. За по-добро наблюдение е желателно да се използва лупа.
Много финият железен прах, използван при опита, бе получен от магнитния сепаратор на шлайфмашина, но съдържа голям брой големи частици. Щипка от праха се стрива между пръстите, докато тези излишни частици изпадат, а само онези, които останат полепнали по пръстите, се изтърсват върху водната повърхност. Ако съдът е с по-голяма повърхност и прахът се нанесе настрани от полюса на магнита, ще наблюдаваме следното: частиците, попаднали върху водата, ще се ориентират към средата на полюса, като се придвижват бавно. Само след секунда те ще увеличат скоростта си и ще променят посоката на движението си, като тръгнат по окръжност. По тоя път частиците се съединяват помежду си, образуват дъги, които след това продължават по тази невидима кръгова линия и спират там (вероятно най-ниското ниво на течността), откъдето започва формирането на пръстените. Самостоятелно или съединени в дъги,частиците проявяват някаква избирателност към по-вътрешен или по-външен кръг, пренареждат се, докато се получи стабилна пръстенова система. Ако се опитаме чрез бъркалка да разрушим пръстените, те отново се стремят чрез прегрупиране да заемат енергетично изгодното им положение, което винаги е концентрични кръгови дъги.
Наблюденията, които описах, бяха съвсем неочаквани и много ме изненадаха, когато ги открих през 1988 g. Пристъпих към регистриране в ИНРА, защото бях сигурен,че явлението се наблюдава за първи път. Отговорът на експерта бе, че опитът е известен отдавна, като аналогичен на този, при, който железни стърготини, посипани върху картон се подреждат по концентрични окръжности, когато през картона минава проводник, по който тече ток. След обосновано възражение бяха назначени двама рецензенти от БАН, които дори не си направиха труда да повторят опита. По-късно се консултирах с доц. Людмил Вацкичев, който ми даде надежда, че опитът е интересен и лично той не го е наблюдавал. За мен подобно насърчение бе достатъчно да продължа търсенията и след като направих превод на 4 езика, изпратих описанието до различни страни.
На моето писмо се отзова пръв проф. Пипард от Кавендишката лаборатори в Кеймбридж, с когото започнах кореспонденция. Отначало проф. Пипард не успя, да проведе експеримента. От писмото му долавях съмнение, че в центъра на кръговете има маскиран проводник (за нещастие на снимката в центъра на кръговете бе попаднала по-едра частица, която будеше подозрение в чистотата на опита).
Наложи се да изпращам до Кеймбридж колетче с постоянен магнит- и железни стърготини, както и най-подробни инструкции за провеждане на опита.
След няколко дни получих писмо от проф. Пипард, който вече доволен бе успял да проведе опита и веднага изяви готовност съобщението да бъде публикувано в сп. “Европейски журнал по физика”.
Почувствах се много щастлив и признателен на проф. Пипард, когато един ден получих 50 екземпляра от статията, отпечатана в списанието.
Наскоро след това получих покана за подготовка на статия от г-н Стефан Маринов — редактор на сп. “Немска физика” (Австрия) [2]. След публикацията получих сведения от г-н Маринов, че опита са повторили и други читатели на списанието. При опит г-н Гулцов (Germany) само веднъж е получил спирала вместо концентрични кръгове. За съжаление при всички следващи опити са се получавали винаги концентрични пръстени. Най-прецизно и старателно опитът е извършен от г-н Монщайн (Швейцария), който в статия на сп. “Немска физика” [3] описва получаването на пръстените и го свързва с пространствено квантовите потоци на О’Крейн.
Междувременно с изследване на кръговете се заема г-н Хазелвимер (Стан-фордски университет — САЩ), който в статия “Формиране на Дичеви пръстени” [4] на с. 7 разглежда подробно с много анализи причината за получаването им в постоянно магнитно поле.
По-късно получих покана за статия от г-н Джими Стоут — редактор на сп. “Магнитите в нашето бъдеще” (САЩ). В статията под заглавие “Магиито-кръгов ефект” [5] освен на получаването на пръстените и движението на частиците по повърхността на водата, обърнах внимание и на факта, че всички експериментатори и бележки на редактори даваха различно тълкуване на причината на появяване на пръстенови структури в постоянно магнитно поле.
Съвсем различно бе и тълкуването на г-н Елдридж (Австралия), който в писмото си насочва вниманието ми към водните молекули.
Наистина няма друга течност, която да има повърхностно напрежение, близко до това на водата. При опит да получа кръговете, като използвам живак вместо вода, експериментът излезе неуспешен!
Пръстени не се получиха и тогава, когато посипах железни стърготини върху вода, през която минаваше проводник, по който тече ток 150 А (класическия опит).
Наблюдавайки поведението на железните стърготини, посипани върху вода, у мен възниква въпросът, какво знаем за магнетизма?’
Несъмнено повърхностното напрежение на водата има своя съществен дял при формирането на пръстените, по това, което наблюдаваме, не е ли вторичен ефект, зад който се крие някакво неизяснено поведение на магнитното поле (може би само при водата)?
И накрая, може би единствено при постоянния магнит досега не са наблюдавани пръстенови структури. Пръстени (кръгове) се наблюдават както при механичните и електричните, така и при оптичните явления. Вероятно магнитно- кръговият ефект не е изолирано явление. В природата съществуват дълбоки взаимни връзки — по кръгове се движат и подреждат тела и частици от макро- и микросвета. В това би могло да се потърси и полезността на магнитно-кръговия ефект — ефект, който допълва явленията, при които се наблюдават концентрични кръгове.
ЛИТЕРАТУРА
1. Dichev. H. European Journal of Physics 12 (1991) 101.
2. Dichev, Н. Deutsche Physik 1/2 (1992) 44.
3. Monstein. Ch. Deuische Physik 1/4 (1992) 12.
4. Haselwimmcr, K. Europian Journal of Physics 13 (1992) 145-151.
5. Dichev, H. Magnets in Yor Future 7/2 (1993) 16-18.

28. March 2015 by hrdichev
Categories: Publishing | Tags: , , , , , | Leave a comment

Menu Title