ПРИЛИВИТЕ В ОКЕАНИТЕ СА РЕЗУЛТАТ ОТ НАТИСК

С настоящата статия се осмелявам да изкажа съмнения относно все приетите твърдения за причините, които предизвикват приливи и отливи във водните басейни на Земята.
Тези твърдения са резултат на наблюдения от древността, преминали през заключенията на авторитетни учени, наблюдатели, експериментатори и теоретици.

С риск да допусна грешки, да покажа некомпетентност, както и присмеха на физици и астрономи по-долу ще изложа аргументите си в подкрепа на моите схващания, ясно и изчерпателно формулирани в заглавието на тази статия.

Съгласно учебниците по физика и астрономия, приливите и отливите са резултат от положението на луната и Слънцето спрямо Земята, като съществен принос за приливите е отреден този на Луната. Луната като единствен спътник и най-близо до Земята, когато е обърната към нея, създава притегателна сила(най-значима при новолуние и пълнолуние), която привлича водата, която е под нея и предизвиква прилив. По същото време се получава прилив и на противоположната страна на Земята.

Още когато приливите и отливите са забелязани, започва създаване на различни хипотези от древните, а по-късно и от следващите учени с очевидно нагласени обяснения, особено след като са забелязани приливи и отливи на срещуположната страна на Земята.

Всички тези обяснения сякаш не се отнасят до поведението на милиони кубически метри вода,създавайки две приливни гърбици(трудно човек може да си представи ТРАЙНИ ГЪРБИЦИ от вода), а до някакъв „Х“ материал, който преодолява мощното земно притегляне.
Още Ойлер разбира, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на преливната сила е причина за приливите.

Съгласно заглавието приливите са в резултат на някакъв натиск от страна на Луната, като се създава вдлъбнатина в мястото на притискане, като изтласканата вода създава около зоната на изтласкване прилив, чиито количество изтласкана вода зависи от мястото на изтласкване, положението на Луната и Слънцето, вероятно и на други фактори.

Част от изтласканата вода в дълбочина /поради водната проходимост на световния океан/създава прилив и на срещуположната страна на Земята.

ТОВА, КОЕТО ХОРАТА ЗАБЕЛЯЗВАТ КАТО ПРИЛИВ ОКОЛО БРЕГОВЕТЕ НА ОКЕАНИТЕ ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА „ИЗТЛАСКАНА“, А НЕ „ПРИВЛЕЧЕНА“ ОТ ЛУНАТА ВОДА.

Настоящата теза може да бъде подкрепена с достъпен примитивен опит: Ако напълним до горе съд с вода,преливане на съда може да се получи много лесно,само ако притиснем водата отгоре с незначителни усилия, като в мястото на притискане ще се получи вдлъбнатина, а изтласкване на водата ще стане около“бреговете“ на съда.
За да се повиши нивото на същия този съд дори и с милиметър по изкуствен път,чрез изкуствено притегляне с различни тех- нически съоръжения-вакуум помпи, магнитни или електрични полета и др. е много трудна дори невъзможна техническа задача.

Гореспоменатия опит ме доведе до изработване на по-сложна опитна установка/без претенции за някаква прецизност/ имитирайки сушата и водата на Земята.
Установката представлява сфера около 70мм, изработена от парафин с приблизителен релеф на континентите и океаните на Земята. Кълбото е поставено в каучуков балон с вода, която да изпълва вдлъбнатините и имитира океаните.

Когато натиснем с ръка върху някой „океан“, на срещуположната страна се получава издатина/гърбица/ от вода- така както се получават приливите на срещуположната страна на Земята, където се намира Луната.

Подобно е обяснението на двата прилива, които се получават само при един натиск откъм страната на Луната.

Тук както ще забележи читателя, не е направен никакъв опит за някакво ново обяснение на механизма, по който става из- тласкването на водата, нито са посочени някакви пряки доказателства за това. Доказателствата обаче биха довели до други „подозрителни“ до сега обяснения, под формата на съмнителни хипотези,като например как така Слънцето, чиято притегателна сила е 180 пъти по-голяма от тази на Луната не може да предизвика приливи?

Христо Дичев

28. март 2015 by hrdichev
Categories: Публикации | Tags: , , , , , | Leave a comment

Menu Title